Велики Преслав е втората престолнина на Първото българско царство (893 – 972 г.) и един от най-значимите духовни, просветни и културни центрове в средновековна Европа. Обявен за столица от цар Симеон I по време на Преславския народен събор (893 г.), градът става символ и апотеоз на Златния век на българската писменост, книжнина и монументално изкуство. Днес Националният историко-археологически резерват „Велики Преслав“ съхранява мащабната двуделна укрепителна система, останките от Царския дворец, Владетелската базилика и световноизвестната Кръгла (Златна) църква. В съвременния град и музейния комплекс са експонирани Преславското златно съкровище и уникалната за епохата бяла рисувана керамика (включително мозаечната икона на св. Теодор Стратилат).