Светилището „Белинташ“ (от тюрк. „бял камък“ / „камък на знанието“) е праисторическо и тракийско скално светилище, разположено в рида Добростан, на около 30 км югоизточно от Асеновград. Обектът се намира върху скално плато от вулканични туфи с надморска височина 1225 м, дължина около 300 м, ширина между 30 и 50 м и площ близо 5 декара. Археологическите проучвания установяват култова дейност от епохата на енеолита (V хил. пр.н.е.) и бронзовата епоха през I хил. пр.н.е., свързвана с тракийското племе беси и култа към бога Сабазий / Дионис. Върху монолитната скална площадка са изсечени стотици кръгли жертвени ями, свързващи улеи, скални легла, ниши, стъпала и два дълбоки щерни (водохранилища).