Село Мирково е административен център на община Мирково (Софийска област), разположено в западната част на Златишко-Пирдопската котловина в южното подножие на Етрополския дял на Стара планина. Котловинният ландшафт се характеризира с преходно-континентален климат, наносни конуси, развити широколистни гори (дъб и бук) и обработваеми земи в долината на река Мирковчица. В исторически план селището е регистрирано в османски документи от 1430 г., а през 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават тук първата българска кооперация – Мирковско заемодавно, спестовно и земеделческо дружество „Орало“.