Средновековната крепост Велики Преслав е част от Националния историко-археологически резерват „Велики Преслав“, обхващащ втората българска столица по време на Първото българско царство (893 – 972 г.).

Обявен за столица от цар Симеон Велики, Преслав се превръща в духовен, културен и книжовен център на Златния век на българската култура. Крепостната система е била двуделна – Външен град, защитен с масивни каменни стени и порти и Вътрешен град (Цитадела) с монументалния Дворцов комплекс, Тронната зала, Владетелската базилика и прочутата Кръгла (Златна) църква, отличаващи се с уникална за епохата архитектура, бял преславски камък и рисувана преславска керамика.