Казанлъшката тракийска гробница е елинистически подмогилен паметник от края на IV – началото на III в. пр. Хр., открит случайно през 1944 г. в парк „Тюлбето“ в град Казанлък, в непосредствена близост до одриската столица Севтополис. Архитектурният ансамбъл е изграден от тухли и включва правоъгълно преддверие, тесен коридор (дромос) с двускатен таван и куполна погребална камера (толос). Обектът е световноизвестен с уникалните си стенописи в енкаустична и алфреско техника, изобразяващи траурно шествие, бойни сцени и погребално угощение с хващане на ръцете на владетелската двойка. От 1979 г. е първият български паметник, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.