Вълчитрънското златно съкровище е най-голямото златно съкровище от късната бронзова епоха (XVI–XII в. пр. Хр.), открито на територията на Европа. Намерено е случайно през декември 1924 г. при обработка на лозе край село Вълчитрън (област Плевен) и се състои от 13 ритуални съда с общо тегло 12,425 кг, изработени от сплав от самородно злато (с естествени примеси от сребро, мед и желязо) и електронови апликации с инкрустирани сребърни нишки. Сервизът включва голям канфарос (двудръжков съд с тегло над 4,3 кг), един голям и три малки киатоса, триделен съд (трифолиум) с тръбни връзки и седем похлупака (диска), използвани за култово-религиозни ритуали и възлияния.