Соколският манастир „Успение Богородично“ е действащ девически манастир на Българската православна църква (Великотърновска епархия), разположен в живописната местност „Соколова пещера“ в полите на Северния Джендем, на около 12 км югоизточно от град Габрово. Манастирът се намира в непосредствена близост до Етнографски музей на открито „Етър“.

Основан е през 1833 г. от архимандрит Йосиф Соколски и йеромонах Агапий, които първоначално съграждат скромна дървена църква до скалната пещера. През 1834 г. с дарения и труд на габровци и жителите на околните села е издигнат днешният съборен каменен храм, изографисан през 1862 г. от поп Павел Зограф и сина му Никола от село Шипка. В центъра на терасирания цветен манастирски двор се издига емблематичната осмоъгълна белокаменна чешма с осем чучура, изваяна през 1865 г. от възрожденския първомайстор Колю Фичето.

Манастирът заема ключово място в националноосвободителните борби: през 1856 г. тук се установява четата на Капитан Дядо Никола, през май 1876 г. Цанко Дюстабанов събира и освещава знамето на Габровската въстаническа чета, а по време на Руско-турската война (1877–1878 г.) светата обител служи за военно-полева болница.