Средновековната крепост Велики Преслав е част от Националния историко-археологически резерват „Велики Преслав“, опазващ втората столица на Първото българско царство (893 – 972 г.).

Изградена по времето на цар Симеон Велики, крепостта е била сърцето на Златния век на българската държава, духовност и книжнина. Отбранителната й система включва обширен външен град, защитен с каменни стени с дебелина над 3 метра и укрепен вътрешен град (Цитадела), приютявал монументалния Дворцов комплекс, Владетелската базилика, Патриаршията и шедьовъра на средновековното строителство – Кръглата (Златна) църква.